Иван Матеев е един от талантливите млади български графици. Роден през 1988 година, завършва „Графика“ в Художествената академия през 2012 година. Приема поканата да участва в Националните есенни изложби 2020 с цикъл графични работи ксилография. Обединени под концепцията „Комфортна дрямка“, те ще бъдат представени в Сводестата зала на Балабановата къща. Национални есенни изложби се откриват на 1 септември.
Какво представяте на Националните есенни изложби?
Това са цикъл работи, ксилография, които наричам „Комфортна дрямка“. Идеята е че всеки си намира комфортно място и не иска да излезе от него. Дори да осъзнае това, на човек му е много трудно да изскочи от това място. В някои от случаите това място може да не е светло и толкова удобно, но човек привиква с него, свиква и започва да възприема тая тъмнина като своя. Не му пука, че е тъмнина. По някъв начин се затваря в това пространство.
Прави впечатление, че фигурата е плътно затворена, а самата тя е изградена с едни нервни линии.
Да, точно това – търсиш формата, линията, но това не е нещо конкретно, не е образ, в който да се разпознаеш. Не мога да кажа, че съм аз или, че е някой друг. Това е една форма, която съм търсил, дори понякога тя не анатомично правилна. Не съм се стремил към това – стремил съм се да рисувам и да изливам емоции и чувства.
Дори не става дума точно за затвореност или обреченост. Може би е по-скоро някакъв момент на сън, затова е дрямка. Уж трябва да е къс период, но не се знае колко точно ще е къс.
Доколко самата техника провокира тези форми?
Не мога да кажа доколко. Като цяло тръгна от съвсем различна техника, от офорт, беше за друга изложба, която за една седмица направих. И тогава беше малко по-различна концепция. Направих една фигура във форм‘ата, заклещена по диагонал, изправена и много застинала. От там пък започнах да си мисля как мога да го обърна в друга техника и така нещата се нагласиха.
А защо смени техниката от офорт на ксилография?
Първо беше като експеримент, второ беше провокация, трето беше от самата идея за застиналостта. Трябва да е „дървено“ или някакви подобни идеи, които ми се навързаха в главата. Беше съвсем различно първоначално, постепенно събирах идеи и се стигна до тук.
Цялото интервю четете в КАПАНА
